www.izgrevat.com izgrev Beinsa Duno Петър Дънов izgrevat Bialo Bratstvo pee sviri uchi zivee Vergilii Krastev Беинса Дуно Изгревът Бяло Братство пее свири учи живее Вергилий Кръстев Petar Danov спомени история изгревът
ИЗГРЕВЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО
ПЕЕ И СВИРИ
УЧИ И ЖИВЕЕ
Любовта дава живот
Мъдростта знание
Истината свобода
Беинса Дуно
17.XI.1923, София
Търсене:

Информация

Copyright © www.izgrevat.com
All Rights Reserved.
Created by 123.bg

БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА


БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА
Георги Събев

     Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били поразколебали. Няма ли да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: “Какво ще правим?” Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: “Георге, в такова време ходи ли се на върха?” – “Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме?” – отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.
     Когато часовникът показвал три без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: “Идвате ли?” – “Да, Учителю.” – бил отговорът на брат Куртев: “Готов съм Учителю!” А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. – “Виж небето на север, Георге!”
     Георги излиза навън, проверява. “Цялото е обложено с облаци!” Учителят Се върнал назад в стаята Си. Същият миг мълния разкъсала нощния мрак. Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. “Я виж пак.” – обадил Се Учителят.
     Георги проверява: “Облаците се разделиха на две.” Учителят отново влиза в стаята Си. Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: “Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето?”
     Отново брат Куртев проверява: “Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него.” – “Добре, тръгваме.” – казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком. Учителят Си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха.