www.izgrevat.com izgrev Beinsa Duno Петър Дънов izgrevat Bialo Bratstvo pee sviri uchi zivee Vergilii Krastev Беинса Дуно Изгревът Бяло Братство пее свири учи живее Вергилий Кръстев Petar Danov спомени история изгревът
ИЗГРЕВЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО
ПЕЕ И СВИРИ
УЧИ И ЖИВЕЕ
Любовта дава живот
Мъдростта знание
Истината свобода
Беинса Дуно
17.XI.1923, София
Търсене:

Информация

Copyright © www.izgrevat.com
All Rights Reserved.
Created by 123.bg

СНЕГЪТ НА ВИТОША


СНЕГЪТ НА ВИТОША
Георги Събев

     Брат Георги Събев живееше на Изгрева, но учеше полиграфия при държавната печатница. Като минавал край жилището на Учителя, често виждал хора да чакат ред пред приемната. “Тези хора сигурно имат много важни въпроси да разрешават. Затова търсят съвета на Учителя” си казвал той и отминавал по своя път. Но ето, че и на него дошло време да потърси помощ от Учителя.
     Работел той при един стар майстор, който почти непрекъснато пушел и то от най-евтиния тютюн. На Георги му било страшно неприятно, но нямало какво да прави. Той целият миришел на тютюн. Едва понасял! Тогава потърсил помощта на Учителя. Но как да се срещне и как да Му каже, когато той никога не е разговарял с Учителя? – Стеснявал се. Но ето, че му се отдал сгоден случай. Учителят Бил пред Приемната и сякаш чакал този разговор. Приближил се Георги, целунал Му десницата и споделил мъката си. Разказал Му подробно обстоятелствата, при които е поставен да работи, след което млъкнал. – “Ще се нареди!” – Казал му Учителят с пълна увереност. – “Знам, Учителю, че ще се нареди, но не виждам как. Старият майстор никога няма да се откаже от пушенето.”
     Тогава Учителят погледнал към Витоша, която цялата била в бяла премяна и попитал брат Георги: “Ако на някой човек възложат да изрине снега от Витоша, за колко години би го изринал?” – “Учителю, един човек и за милиони години не би могъл да го изрине.” – “Да, казал Учителят, това, което човек не може за милиони години, Бог като изпрати слънцето, вятъра и дъжда – за два-три дни нищо няма да остане. Невъзможното за човека е лесно и възможно за Бога.”
     Георги почувствал, че неговата аудиенция е приключена. Благодарил и се отдалечил. Той чакал да види как ще се сбъдне пророчеството на Учителя. Минавали дните ден след ден. Едва били изминали петнадесет-шестнадесет дни и ето, в държавната печатница, в машинното отделение избухнал пожар, следствие на неугасена цигара, хвърлена в кошчето за смет, където имало парцали, напоени с бензин, които пламват. Над печатарските машини имало сигнални противопожарни лампи. Пожарната команда веднага пристигнала и угасила пожара. Директорът, който отдавна искал да забрани пушенето по работните места, се възползвал от случая и забранил пушенето в работните помещения. Било определено време и място за пушене.
     Ето как невъзможното станало възможно.