Петко Гумнеров, собственик на къщата на ул. “Опълченска” 66 в София, се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен – последна фаза на туберкулоза. Запознал се с Учителя и поискал да бъде излекуван. Учителят казал: “Може, но ще струва много скъпо.” Гумнеров отговорил: “Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога.” Тогава Учителят го попитал: “Колко живот искаш?” Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя. След това Гумнеров и жена му посрещаха и изпращаха гости от цялата страна.
     През 1917 г. минах през София и се отбих да видя Учителя – заварих голяма и богата трапеза на обяд и около 30 души гости от провинцията. Попитах Гумнеров за голямото изобилие, тъй като в провинцията с купони се получава по 200 грама хляб от царевица. Той ми отговори, че тук е така през цялата година – и зиме и лете. Спомних си как в една беседа Учителят казва: “Благата, които идват към мене, ако не ги възпирам, ще ме затрупат.”