Съборните дни бяха в Търново. Всички се стремяха да спазват ред и чистота. Намерените чужди вещи се окачваха на определено място. Всички се стараеха да помагат в работата, но най-най-важната работа беше духовната. Учителят нареждаше да се събираме на групи по симпатии, да обменяме мисли, да се изказваме по окултни и философски въпроси, да разучаваме песни и др. Бяхме се събрали само младежи и Учителят дойде при нас, ние Го заобиколихме. Той каза: “Аз мога мъртви да възкресявам – в моя власт е това. Мога да лекувам всички неизлечими болести, но каква полза? Представете си, взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? – Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил?”
     “Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Ще се събере много народ – болни и придружители, журналисти, лекари, които да проверяват какви промени са настъпили след лечението. Ще дойдат търговци, циркаджии, кебапчии. Ще се превърне на ориенталски панаир. Излекуваните ще кажат: “Колко е кратък животът, нека сега го използваме по-рационално – да ядем, да пием и се веселим. И болестите наново ще се явят. Тогава питам: “Има ли смисъл от жертвата, която бих дал?”
     “В миналото Архимед е казал: “Дайте ми опорна точка и с лост ще изместя орбитата на Земята.” Аз пък казвам като Архимед: “Дайте ми опорна точка и аз ще изместя с моя лост орбитата на живота. Опорната точка, това сте вие, учениците, а лостът е моето учение. Когато приемете това учение, ще приемете и силите, които носи то и ще го понесете в света. Хиляди ще тръгнат след вас.
     Някои от младежите казаха: “Учителю, Вие Сте на възраст, а ние сме деца неуки, невежи. Кога ще усвоим това Учение, кога ще станем силни?” Учителят каза: “Дайте ми ученици прилежни, които да прилагат. Ако трябва време и 100 и 120 години ще продължа, в моя власт е.”